|
|
 |
|
| Казуси |
 |
| Неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж и осигурителен стаж |
Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж и осигурителен стаж.
За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, осигурителнта вноска се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица - 6% върху 110 лв. за здравно осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
Когато лицето излиза в неплатен отпуск над 30 дни за една календарна година за целия месец, информацията се подава в НАП, като се попълват точки от 1 до 12, т.27 и т.28 от Декларация обр. №1.
Източници: ЗЗО Чл. 40 (1) т. 1 б), КТ Чл. 160 (2), КСО Чл. 9 (2) т. 3;
|
| Обезщетение за оставане без работа по чл. 222 ал. 1 от КТ (осигурени по код 27) |
При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване на обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. В този случай информацията за лицето се подава в НАП с вид осигурен - код 27, като върху обезщетението се дължат социални осигуровки само за фонд "Пенсии" и ДЗПО в УПФ за родените след 60г. Здравни осигуровки не се дължат.
Писмо № 91-01-14 от 10.01.2003 г. на ГД ОВКО - Указания относно здравноосигури- телните вноски във връзка с измененията на Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.:
Внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите, които се признават за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3 от КСО:
4. За времето, през което лицето е получавало обезщетение за оставане без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование, здравноосигурителни вноски не се дължат върху изплатеното обезщетение.
Дните, за които се изплаща обезщетението, са дни в осигуряване и те се попълват в т.16 и т.16.1. от Декларация обр. №1.
Източници: КТ Чл. 222 (1), Указания за попълване на Декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице", КСО Чл. 9 (3), (5), Указания на ГД ОВКО № 91-01-14 от 10.01.2003 г.;
|
| Обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест или пенсиониране по чл. 222 ал. 2 и 3 от КТ |
При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (на основание чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1 от КТ) работникът или служителят има право на обезщетение от предприятието в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.
При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните десет години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Върху сумите на тези обезщетения не се дължат осигуровки и те не се облагат с данък. Следователно не се подава Декларация обр. № 1.
Източници: КТ Чл. 222 (2) и (3), Чл. 1 (7) т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, ЗДДФЛ Чл. 24 (2) т. 8
|
| Лица, получаващи обезщетение за временна нетрудоспособност след напускане (осигурени по код 85) |
Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. Върху сумата на обезщетението не се дължат осигуровки и сумата се изплаща изцяло от НОИ (всички дни са за сметка на НОИ). Ако временната неработоспособност е в 2006 г. или продължение от 2006 г., информацията се подава в НАП с вид осигурен - код 85 и точки от 17 до 34 от Декларация обр. №1 не се попълват. Този вид осигурен се попълва само в случаите, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, трудова злополука или професионална болест е възникнала преди 01.01.2007 г. и продължава без прекъсване и след тази дата.
Източници: Указания за попълване на Декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице", КСО Чл. 42 (2);
|
| Лица, назначени на основание чл. 114 от КТ, работещи не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца (осигурени по код 11) |
Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Когато работникът или служителят работи при един работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж. Следователно, лицето, сключило трудов договор по чл. 114 от КТ, не може да ползва права, произтичащи от трудов стаж - платен отпуск, допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа (клас за прослужено време) и т.н.
Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест - вид осигурен - код 11.
Източници: КТ Чл. 114, Чл. 3 (2) от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, Отговор на МТСП, КСО Чл. 4 (2), Указания за попълване на Декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице";
|
| Лица, работещи без трудово правоотношение, които получават възнаграждение под МРЗ след намаляването му с нормативно признатите разходи |
Когато лицето не е осигурено на друго основание и е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, социални осигуровки не се дължат, а здравното осигуряване се извършва по реда на чл. 40 ал. 4 от ЗЗО: лицата се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО - 6% върху 110 лв. Тези лица извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация.
Допълнение на Писмо № 91-01-298 от 21.12.2004 г. на ГД ОВКО във връзка с промените в ЗЗО:
По прилагането на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО (ДВ, бр. 111 от 2004 г.) в сила от 01.01.2005 г.:
1. За лицата, които работят без трудово правоотношение и не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО:
а) здравноосигурителни вноски се внасят, ако полученото от тях възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи. Вноските се дължат от възложителя на работата и изпълнителя в съотношение 70:30;
б) когато работещите без трудово правоотношение, които не се осигуряват на друго основание по ЗЗО, получават възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец по-ниско от минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи, те се осигуряват сами по реда на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО. Възложителите на работата в тези случаи не удържат и не внасят здравноосигурителни вноски за изплатените от тях възнагражднения.
Източници: КСО Чл. 4 (3) т. 5, ЗЗО Чл. 40 (1) т. 3 а), (5), Писмо № 91-01-298 от 21.12.2004 г. на ГД ОВКО;
|
|
